Програмата
Програмата започна с изпълнение на популярния танц „Куди“ по хореография на Кирил Дженев и музика на проф. Николай Стойков, който бе специален гост на събитието и по чиито спомени ансамбълът успява да възстанови голяма част от тогавашния репертоар. На сцената оживяха общо 13 произведения от всички фолклорни области. Представянето на песни и танци от различните райони на страната е една от запазените марки на състава още от първите му изяви в комбинация с богаството на костюмите, характерни за всеки район.
Бурните аплодисменти от публиката получиха песните „Добрице“, „Пиленце пее“ и „Донка на порти седеше“. Трите акапели, изпълнени от хора на „Тракия“ под ръководството на диригента Цонка Димитрова, са от родопския, пазарджишкия и котленския край по авторска музика на К. Шопов, Кр.Кюркчийски и Ст. Мутафчиев. За пръв път от четири десетилетия се чуха и песните „Кажи, маро“ и „Мома Дойна“, но в изпълнение на мъжките вокали на оркестъра.
„Направихме възстановка на първата премиера и по този начин почти затваряме кръга от заглавия, които са създадени в ансамбъл „Тракия“ – песни, музикални номера и танци“, сподели още в началото ръководителя на ансамбъла проф. Даниела Дженева, по чиято идея преди месеци започва издирването на автенични записи и архивни данни за първите изпълнения. За успешната релизация на концерта тя благодари за съвместната работа с Регионален етнографски музей, Драматичен театър-Пловдив, сдружение „Хайдути“, фотографът Соня Станкова и доц. д-р Рослана Моравенова.
Дженева, наследила нелеката задача да продължи делото на именития си баща Кирил Дженев, припомни и началото на творческата биография на състава. Младежката фолклорна формация от певци, музиканти, танцьори и студенти в далечната 1975-а трябва да подготви кратък музикален поздрав за официален празник, но с ентусиазъм и любов към фолклора те създават програма от почти час и половина с нови авторски произведения, репетирани и отиграни, готови за публика. Така се ражда и първият репертоар, на който публиката имаше възможност да се наслади и дълго да аплодира.
Спектакълът завърши с „Тракийски смесен танц“, който бе върнат два пъти на бис и след който сцената бе отрупана с цветя.
